двукратен

Речник на българския език

двукра̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

двукра̀тна, двукра̀тно, мн. двукра̀тни, прил. Който е станал, осъществил се е два пъти. Двукратен шампион. Двукратно почукване.

Грешни изписвания (3)

  • двократен
  • двократин
  • двукратин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. двук-ра-тен
непълен член двук-рат-ния
пълен член двук-рат-ни-ят
ж. р. двук-рат-на
членувано двук-рат-на-та
ср. р. двук-рат-но
членувано двук-рат-но-то
мн. ч. двук-рат-ни
членувано двук-рат-ни-те