двукопитен

Речник на българския език

двукопѝтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • двокопитен
  • двокопитин
  • двокупитен
  • двокупитин
  • двукопитин
  • двукупитен
  • двукупитин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дву-ко-пи-тен
непълен член дву-ко-пит-ния
пълен член дву-ко-пит-ни-ят
ж. р. дву-ко-пит-на
членувано дву-ко-пит-на-та
ср. р. дву-ко-пит-но
членувано дву-ко-пит-но-то
мн. ч. дву-ко-пит-ни
членувано дву-ко-пит-ни-те