двуинстанционен

Речник на българския език

двуинстанционен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дву-ин-с-тан-ци-о-нен
непълен член дву-ин-с-тан-ци-он-ния
пълен член дву-ин-с-тан-ци-он-ни-ят
ж. р. дву-ин-с-тан-ци-он-на
членувано дву-ин-с-тан-ци-он-на-та
ср. р. дву-ин-с-тан-ци-он-но
членувано дву-ин-с-тан-ци-он-но-то
мн. ч. дву-ин-с-тан-ци-он-ни
членувано дву-ин-с-тан-ци-он-ни-те