двуезичие

Речник на българския език

двуезичие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дву-е-зи-чие
членувано дву-е-зи-чи-е-то
мн.ч. дву-е-зи-чия
членувано дву-е-зи-чи-я-та