двудетен

Речник на българския език

двудетен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дву-де-тен
непълен член дву-дет-ния
пълен член дву-дет-ни-ят
ж. р. дву-дет-на
членувано дву-дет-на-та
ср. р. дву-дет-но
членувано дву-дет-но-то
мн. ч. дву-дет-ни
членувано дву-дет-ни-те