двугласче

Речник на българския език

двугласче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. двуг-лас-че
членувано двуг-лас-че-то
мн.ч. двуг-лас-че-та
членувано двуг-лас-че-та-та