двуврат

Речник на българския език

двуврат прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. двув-рат
непълен член двув-ра-тия
пълен член двув-ра-ти-ят
ж. р. двув-ра-та
членувано двув-ра-та-та
ср. р. двув-ра-то
членувано двув-ра-то-то
мн. ч. двув-ра-ти
членувано двув-ра-ти-те