двувалутен

Речник на българския език

двувалутен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дву-ва-лу-тен
непълен член дву-ва-лут-ния
пълен член дву-ва-лут-ни-ят
ж. р. дву-ва-лут-на
членувано дву-ва-лут-на-та
ср. р. дву-ва-лут-но
членувано дву-ва-лут-но-то
мн. ч. дву-ва-лут-ни
членувано дву-ва-лут-ни-те