двубрачие

Речник на българския език

двубра̀чие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • двобрачие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. двуб-ра-чие
членувано двуб-ра-чи-е-то
мн.ч. двуб-ра-чия
членувано двуб-ра-чи-я-та