двубрачен

Речник на българския език

двубра̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • двобрачен
  • двобрачин
  • двубрачин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. двуб-ра-чен
непълен член двуб-рач-ния
пълен член двуб-рач-ни-ят
ж. р. двуб-рач-на
членувано двуб-рач-на-та
ср. р. двуб-рач-но
членувано двуб-рач-но-то
мн. ч. двуб-рач-ни
членувано двуб-рач-ни-те