двубагрен

Речник на българския език

двубагрен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дву-баг-рен
непълен член дву-баг-ре-ния
пълен член дву-баг-ре-ни-ят
ж. р. дву-баг-ре-на
членувано дву-баг-ре-на-та
ср. р. дву-баг-ре-но
членувано дву-баг-ре-но-то
мн. ч. дву-баг-ре-ни
членувано дву-баг-ре-ни-те