дворянство

Речник на българския език

дворя̀нство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. ист. Привилегирована господстваща част от населението при монархическото управление.

Грешни изписвания (3)

  • дворянству
  • двурянство
  • двурянству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дво-рян-с-т-во
членувано дво-рян-с-т-во-то
мн.ч. дво-рян-с-т-ва
членувано дво-рян-с-т-ва-та