дворче

Речник на българския език

дворче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. двор-че
членувано двор-че-то
мн.ч. двор-че-та
членувано двор-че-та-та