двойкаджия

Речник на българския език

дво̀йкаджия съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. дво̀йкаджии, м. Разг. Пренебр. Ученик (рядко студент), който получава двойки; слаб ученик.

Грешни изписвания (11)

  • двойкаджеа
  • двойкаджеъ
  • двойкаджея
  • двойкаджиа
  • двойкаджиъ
  • двойкъджеа
  • двойкъджеъ
  • двойкъджея
  • двойкъджиа
  • двойкъджиъ
  • двойкъджия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. двой-ка-джия
непълен член двой-ка-джи-я-та
пълен член двой-ка-джи-я-та
мн.ч. двой-ка-джии
членувано двой-ка-джи-и-те
бройна форма двой-ка-джии
звателна форма двой-ка-джи-йо