двоеточие

Речник на българския език

двоето̀чие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. двоето̀чия, ср. Препинателен знак (:), който се поставя най-често пред изреждане. Тя обичаше всякакви плодове: ябълки, круши, банани, ягоди, кайсии.

Грешни изписвания (3)

  • двоиточие
  • двуеточие
  • двуиточие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дво-е-то-чие
членувано дво-е-то-чи-е-то
мн.ч. дво-е-то-чия
членувано дво-е-то-чи-я-та