движим

Речник на българския език

1. двѝжим прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

двѝжима, двѝжимо, мн. двѝжими, прил. Който може да бъде преместван или движен. Движимо имущество.
същ. двѝжимост, движимостта̀, ж.

Грешни изписвания (1)

  • движем

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дви-жим
непълен член дви-жи-мия
пълен член дви-жи-ми-ят
ж. р. дви-жи-ма
членувано дви-жи-ма-та
ср. р. дви-жи-мо
членувано дви-жи-мо-то
мн. ч. дви-жи-ми
членувано дви-жи-ми-те

2. движим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

движим е производна форма на движа (сег. вр., 1 л., мн. ч.).