двигателче

Речник на българския език

двигателче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дви-га-тел-че
членувано дви-га-тел-че-то
мн.ч. дви-га-тел-че-та
членувано дви-га-тел-че-та-та