да̀ром
—
наречие
(тип 188)
Значение
нареч.
1. Без да се плаща за нещо; безвъзмездно, безплатно. Даром да ми го даваш, не го искам.
2. Без труд, без усилия. Свободата даром не се дава.
• Ям даром хляба на някого. — Незаслужено се облагодетелствам; получавам, без да давам.
1. Без да се плаща за нещо; безвъзмездно, безплатно. Даром да ми го даваш, не го искам.
2. Без труд, без усилия. Свободата даром не се дава.
• Ям даром хляба на някого. — Незаслужено се облагодетелствам; получавам, без да давам.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- дарум