дантела

Речник на българския език

дантѐла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. дантѐли, ж.
1. Мрежеста лента с различни фигури, изплетена от конци, която се използва за украса на дрехи, завеси и др. Брюкселска дантела.
2. Ажурен плат с различни фигури.
прил. дантѐлен, дантѐлена, дантѐлено, мн. дантѐлени. Дантелена блуза.

Грешни изписвания (3)

  • дантелъ
  • дънтела
  • дънтелъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дан-те-ла
членувано дан-те-ла-та
мн.ч. дан-те-ли
членувано дан-те-ли-те
звателна форма