дангалак

Речник на българския език

дангала̀к съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. дангала̀ци, м. Разг. Пренебр. Висок слаб човек.

Грешни изписвания (3)

  • дангълак
  • дънгалак
  • дънгълак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дан-га-лак
непълен член дан-га-ла-ка
пълен член дан-га-ла-кът
мн.ч. дан-га-ла-ци
членувано дан-га-ла-ци-те
бройна форма дан-га-ла-ци
звателна форма дан-га-ла-ко