дамарче

Речник на българския език

дамарче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. да-мар-че
членувано да-мар-че-то
мн.ч. да-мар-че-та
членувано да-мар-че-та-та