дактѝл
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Спец. В литературата — трисрична стихотворна стъпка с ударение върху първата сричка.
прил. дактѝлен, дактѝлна, дактѝлно, мн. дактѝлни. Дактилна рима.
прил. дактилѝчен, дактилѝчна, дактилѝчно, мн. дактилѝчни.
прил. дактѝлен, дактѝлна, дактѝлно, мн. дактѝлни. Дактилна рима.
прил. дактилѝчен, дактилѝчна, дактилѝчно, мн. дактилѝчни.
Грешни изписвания (1)
- дъктил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | дак-тил | |
|---|---|---|
| непълен член | дак-ти-ла | |
| пълен член | дак-ти-лът | |
| мн.ч. | дак-ти-ли | |
| членувано | дак-ти-ли-те | |
| бройна форма | дак-ти-ла | |
| звателна форма | — | |