дакел

Речник на българския език

да̀кел съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Порода кучета.

Грешни изписвания (1)

  • дакил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. да-кел
непълен член да-ке-ла
пълен член да-ке-лът
мн.ч. да-ке-ли
членувано да-ке-ли-те
бройна форма да-ке-ла
звателна форма