гюме

Речник на българския език

гюмѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. гюмѐта, ср. Скривалище край вода за ловци, откъдето стрелят по водни птици.

Грешни изписвания (2)

  • гйоме
  • гйуме

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гю-ме
членувано гю-ме-то
мн.ч. гю-ме-та
членувано гю-ме-та-та