гюлле

Речник на българския език

гюллѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. гюллѐта, ср.
1. Остар. Кълбовидна граната, изстрелвана от топ.
2. Спец. Спортен уред — желязна топка с определено тегло.
Тласкане на гюлле.Спец. Спортна дисциплина — състезание по хвърляне на гюлле от специално очертан кръг.

Грешни изписвания (2)

  • гйолле
  • гйулле

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гюл-ле
членувано гюл-ле-то
мн.ч. гюл-ле-та
членувано гюл-ле-та-та