гювеч

Речник на българския език

гювѐч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. гювѐчи, (два) гювѐча, м.
1. Разлат глинен съд за печене на ястие на фурна.
2. Ястие на фурна, обикн. печено в такъв съд, приготвено от месо със зеленчуци, картофи.
3. Консервирани домати с чушки и други зеленчуци за готвене.
същ. умал. гювѐче, мн. гювѐчета, ср. (в 1 знач.).

Грешни изписвания (2)

  • гйовеч
  • гйувеч

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гю-веч
непълен член гю-ве-ча
пълен член гю-ве-чът
мн.ч. гю-ве-чи
членувано гю-ве-чи-те
бройна форма гю-ве-ча
звателна форма