гюбре

Речник на българския език

гюбрѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

ср., само ед. Диал. Тор.

Грешни изписвания (2)

  • гйобре
  • гйубре

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гюб-ре
членувано гюб-ре-то
мн.ч. гюб-ре-та
членувано гюб-ре-та-та