гъсеница

Речник на българския език

гъсѐница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. гъсѐници, ж. Червей на пеперуда с власинки по тялото, който се храни с листа и дървесина.

Грешни изписвания (7)

  • гасенеца
  • гасенецъ
  • гасеница
  • гасеницъ
  • гъсенеца
  • гъсенецъ
  • гъсеницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гъ-се-ни-ца
членувано гъ-се-ни-ца-та
мн.ч. гъ-се-ни-ци
членувано гъ-се-ни-ци-те
звателна форма