гъркоманче

Речник на българския език

гъркоманче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гър-ко-ман-че
членувано гър-ко-ман-че-то
мн.ч. гър-ко-ман-че-та
членувано гър-ко-ман-че-та-та