гълъб

Речник на българския език

гъ̀лъб съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. гъ̀лъби, (два) гъ̀лъба, м. Средно голяма дива или домашна птица, която живее навсякъде и се храни обикн. с растителна храна.
същ. умал. гъ̀лъбче, мн. гъ̀лъбчета, ср.

Грешни изписвания (2)

  • гълап
  • гълъп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гъ-лъб
непълен член гъ-лъ-ба
пълен член гъ-лъ-бът
мн.ч. гъ-лъ-би
членувано гъ-лъ-би-те
бройна форма гъ-лъ-ба
звателна форма