гълчава

Речник на българския език

гълча̀ва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Диал. Шум от едновременно говорене на много хора; глъчка.

Грешни изписвания (3)

  • галчава
  • галчавъ
  • гълчавъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гъл-ча-ва
членувано гъл-ча-ва-та
мн.ч. гъл-ча-ви
членувано гъл-ча-ви-те
звателна форма