гъдулка

Речник на българския език

гъду̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. гъду̀лки, ж. Народен музикален инструмент с три или четири струни, на който се свири с лък.
същ. умал. гъду̀лчица, мн. гъду̀лчици, ж.

Грешни изписвания (3)

  • гадулка
  • гадулкъ
  • гъдулкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гъ-дул-ка
членувано гъ-дул-ка-та
мн.ч. гъ-дул-ки
членувано гъ-дул-ки-те
звателна форма