гъгнив

Речник на българския език

гъгнѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

гъгнѝва, гъгнѝво, мн. гъгнѝви, прил. Неясен, носов. Гъгнив глас.

Грешни изписвания (3)

  • гагнив
  • гагниф
  • гъгниф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гъг-нив
непълен член гъг-ни-вия
пълен член гъг-ни-ви-ят
ж. р. гъг-ни-ва
членувано гъг-ни-ва-та
ср. р. гъг-ни-во
членувано гъг-ни-во-то
мн. ч. гъг-ни-ви
членувано гъг-ни-ви-те