гъгнене

Речник на българския език

гъ̀гнене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. гъ̀гна

Грешни изписвания (3)

  • гъгнени
  • гъгнине
  • гъгнини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гъг-не-не
членувано гъг-не-не-то
мн.ч. гъг-не-ния
членувано гъг-не-ни-я-та