гъбав

Речник на българския език

гъ̀бав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

гъ̀бава, гъ̀баво, мн. гъ̀бави, прил.
Гъбав с пари.Разг. Който има пари в изобилие; тъпкан с пари.

Грешни изписвания (3)

  • гъбъв
  • гъбаф
  • гъбъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гъ-бав
непълен член гъ-ба-вия
пълен член гъ-ба-ви-ят
ж. р. гъ-ба-ва
членувано гъ-ба-ва-та
ср. р. гъ-ба-во
членувано гъ-ба-во-то
мн. ч. гъ-ба-ви
членувано гъ-ба-ви-те