гъба

Речник на българския език

гъ̀ба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. гъ̀би, ж. Растение без листа и зеленина с късо стъбло и шапка отгоре. Ядивни гъби. Отровни гъби. Чорба от гъби.
същ. умал. гъ̀бка, мн. гъ̀бки, ж.
прил. гъ̀бен, гъ̀бена, гъ̀бено, мн. гъ̀бени. Гъбена чорба.



мн. гъ̀би, ж.
1. Рогов скелет на морско животно — мека и шуплеста материя, която се употребява за изтривалка; сюнгер.
2. Изтривалка от мек и шуплест материал (дунапрен, каучук и под.), която се използва при къпане, миене на съдове, бърсане на черна дъска и пр.

Грешни изписвания (1)

  • гъбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гъ-ба
членувано гъ-ба-та
мн.ч. гъ-би
членувано гъ-би-те
звателна форма