гушка

Речник на българския език

1. гу̀шка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. гу̀шки, ж.
1. Малка гуша 1 (в 1 знач.).
2. Разг. Обикн. мн. Сарми.

Грешни изписвания (1)

  • гушкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гуш-ка
членувано гуш-ка-та
мн.ч. гуш-ки
членувано гуш-ки-те
звателна форма —

2. гушка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

гушка е производна форма на гушкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. гушка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

гушка е производна форма на гушкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. гушка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

гушка е производна форма на гушкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

Връзки