гушав

Речник на българския език

гу̀шав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

гу̀шава, гу̀шаво, мн. гу̀шави, прил. Разг. Който е болен от гуша 1 (в 4 знач.).

Грешни изписвания (3)

  • гушъв
  • гушаф
  • гушъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гу-шав
непълен член гу-ша-вия
пълен член гу-ша-ви-ят
ж. р. гу-ша-ва
членувано гу-ша-ва-та
ср. р. гу-ша-во
членувано гу-ша-во-то
мн. ч. гу-ша-ви
членувано гу-ша-ви-те