гутатор

Речник на българския език

гута̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. гута̀тори, (два) гута̀тора, м. Спец. Капкомер.

Грешни изписвания (3)

  • готатор
  • готатур
  • гутатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гу-та-тор
непълен член гу-та-то-ра
пълен член гу-та-то-рът
мн.ч. гу-та-то-ри
членувано гу-та-то-ри-те
бройна форма гу-та-то-ра
звателна форма