гурелче

Речник на българския език

гурелче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гу-рел-че
членувано гу-рел-че-то
мн.ч. гу-рел-че-та
членувано гу-рел-че-та-та