гурбетчия

Речник на българския език

гурбетчѝя съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. гурбетчѝи, м. Мъж, който е на гурбет.
прил. гурбетчѝйски, гурбетчѝйска, гурбетчѝйско, мн. гурбетчѝйски. Гурбетчийски неволи.

Грешни изписвания (7)

  • горбетчиъ
  • горбетчия
  • горбитчиъ
  • горбитчия
  • гурбетчиъ
  • гурбитчиъ
  • гурбитчия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гур-бет-чия
непълен член гур-бет-чи-я-та
пълен член гур-бет-чи-я-та
мн.ч. гур-бет-чии
членувано гур-бет-чи-и-те
бройна форма гур-бет-чии
звателна форма гур-бет-чи-йо