гурбет

Речник на българския език

гурбѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Работа в чужбина за печалба или препитание. Отивам на гурбет.

Грешни изписвания (1)

  • горбет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гур-бет
непълен член гур-бе-та
пълен член гур-бе-тът
мн.ч. гур-бе-ти
членувано гур-бе-ти-те
бройна форма гур-бе-та
звателна форма