губещ

Речник на българския език

1. гу̀бещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • губешт
  • губишт
  • губищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гу-бещ
непълен член гу-бе-щия
пълен член гу-бе-щи-ят
ж. р. гу-бе-ща
членувано гу-бе-ща-та
ср. р. гу-бе-що
членувано гу-бе-що-то
мн. ч. гу-бе-щи
членувано гу-бе-щи-те

2. губещ — сег. деят. прич. м. р.

губещ е производна форма на губя (сег. деят. прич. м. р.).