грънчарка

Речник на българския език

грънчарка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • гърнчарка

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. грън-чар-ка
членувано грън-чар-ка-та
мн.ч. грън-чар-ки
членувано грън-чар-ки-те
звателна форма