гръмовен

Речник на българския език

гръмо̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

гръмо̀вна, гръмо̀вно, мн. гръмо̀вни, прил. Който се чува надалече. Глас гръмовен.

Грешни изписвания (7)

  • гармовен
  • гармовин
  • грамовен
  • грамовин
  • гръмовин
  • гърмовен
  • гърмовин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гръ-мо-вен
непълен член гръ-мов-ния
пълен член гръ-мов-ни-ят
ж. р. гръ-мов-на
членувано гръ-мов-на-та
ср. р. гръ-мов-но
членувано гръ-мов-но-то
мн. ч. гръ-мов-ни
членувано гръ-мов-ни-те