грунт

Речник на българския език

грунт — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

гру̀нтът, гру̀нта, само ед., м. Спец. Грунд.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. грунт
непълен член грун-та
пълен член грун-тът
мн.ч. грун-ти
членувано грун-ти-те
бройна форма грун-та
звателна форма —

Връзки