грудка

Речник на българския език

гру̀дка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. гру̀дки, ж. Твърдо, кълбовидно надебеление по корените на някои растения.
прил. гру̀дков, гру̀дкова, гру̀дково, мн. гру̀дкови. Грудкови растения.

Грешни изписвания (3)

  • грудкъ
  • грутка
  • груткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. груд-ка
членувано груд-ка-та
мн.ч. груд-ки
членувано груд-ки-те
звателна форма