грохотен

Речник на българския език

грохотен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гро-хо-тен
непълен член гро-хот-ния
пълен член гро-хот-ни-ят
ж. р. гро-хот-на
членувано гро-хот-на-та
ср. р. гро-хот-но
членувано гро-хот-но-то
мн. ч. гро-хот-ни
членувано гро-хот-ни-те