гротмачта

Речник на българския език

гро̀тма̀чта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • гротмачтъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. грот-мач-та
членувано грот-мач-та-та
мн.ч. грот-мач-ти
членувано грот-мач-ти-те
звателна форма