гроздобер

Речник на българския език

гроздобѐр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Прибиране на гроздето от лозята. Време е за гроздобер. Гроздоберът започна.
2. Времето, когато се бере гроздето. По гроздобер.

Грешни изписвания (3)

  • гроздубер
  • груздобер
  • груздубер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гроз-до-бер
непълен член гроз-до-бе-ра
пълен член гроз-до-бе-рът
мн.ч. гроз-до-бе-ри
членувано гроз-до-бе-ри-те
бройна форма гроз-до-бе-ра
звателна форма